Осем от общо двайсет министри отсъстват от България поне за една седмица. През уикенда заминаха за Китай. Продължителността на това отсъствие щеше да впечатлява и в мирни времена, но след терористичните атаки в Париж и при сегашния повишен риск за сигурността в ЕС това е просто необяснимо. За Китай заминаха както премиерът, така и външният министър. А с тях - още шестима министри, сред които и един вицепремиер.
Според официалната информация, посещението на премиера в Шанхай, Суджоу и Пекин продължава от 22 до 27 ноември, тоест - през цялата работна седмица. В средата на този отрязък от време, на 24 и 25 ноември, в Суджоу ще се състои и среща на премиерите на Китай и на страните от Централна и Източна Европа. Наред с това в програмата са включени участие в инвестиционен форум, срещи на премиера Борисов с китайски кметове и още няколко отдавна замислени инициативи.
А Европа е във война
Полезността на тези срещи и форуми е отделен въпрос. Не защото е съмнителна, а защото войната, която тероризмът обяви на Европа, може всеки момент да обезсмисли и най-добрите икономически планове. И защото в момент на толкова голяма заплаха политическото лидерство се познава по действия, адекватни на всеобщата тревога. А не по физическо отсъствие от мястото на кризата.
Един от най-разпространените отговори на тероризма гласи, че дневният ред на обществото не бива да се изменя под въздействието на заплахата. Тъкмо затова на вълната на най-силните страхове след атентатите в Париж Франция не отмени концерти и мачове, не затвори кафенетата. С други думи: не спря да живее. По същия начин постъпиха и останалите държави от ЕС (като изключим Белгия, която и днес, единайсет дни след атентатите, продължава да издирва укриващите се в страната терористи).
Само че това правило е приложимо само по отношение на делника в отделните общества - то не важи за дейността на правителствата. И не може да послужи за алиби на българския премиер, който заедно със седем министри изчезва от хоризонта за повече от седмица. В моменти на терористична заплаха като сегашната тъкмо правителствата са тези, които променят дневния си ред с цел да осигурят по-спокоен живот на всички останали. За България, както и за всички останали страни от ЕС, това означава следното: намиране на единна политика по отношение на тероризма и бежанците; осмисляне на шенгенските граници, през които - както се оказа - са преминали безпроблемно поне трима от терористите; възможна ревизия на надеждността на службите за сигурност в отделните страни-членки. И най-вече - непрекъснати послания за единство и солидарност в рамките на ЕС.
Логика, която българското правителство изглежда не споделя. А ако я споделя, по нищо не личи, че я следва в действията си. Ако утре запитат премиера защо е заминал на другия край на света за толкова дълго време точно в този момент, най-много да чуем някой дебелашки риторичен въпрос. Примерно: А какво да правя в Европа, да ловя бомбите с голи ръце ли? Или да вардя с пушка терористите по улиците? Можем да сме сигурни, че ще има подобни коментари - прецеденти не липсват.
България не е застрашена?
Има публикации, в които се твърди, че България е по-далеч от терористичната заплаха, отколкото други страни в ЕС. И че това щастие се дължи на два фактора: България е хем маргинална страна, хем е почти без бежанци. И че по тази причина няма нужда да се преиграва със загрижеността.
Но освен че е фактически невярно (преди няколко часа САЩ обявиха, че съществува “увеличена терористична заплаха” в целия свят), това твърдение не отчита и един основен факт: България вече беше терен за терористите - на аерогарата в Бургас през 2012 година. Тоест - когато още нямаше бежанска вълна, а България имаше точно толкова „голяма” тежест на международната сцена, колкото и днес. Тероризмът, пък макар и в далечен Париж, е последният сюжет, за който може да се каже, че не ни засяга.