ВАС се обяви против конституционните промени
В началото на седмицата, на сайта на ВАС бе качено становище, което бе представено като официалната позиция на съда. Оказа се обаче, че то е изготвено от работна група от шестима съдии, сред които и двамата заместници на председателя на ВАС Георги Колев – Боян Магдалинчев и Румяна Монова, и не е било подложено на гласуване от Пленума на съда.
След публикация в „Медиапул“ в сайта на ВАС се появи уточнението, че становището е работно и не е окончателно. Върховните съдии обаче се обединяват, че промените в Конституцията не могат да бъдат приети от парламента, а от Велико Народно събрание. Така ВАС се нарежда до Асоциацията на прокурорите и Висшия съдебен съвет (ВСС), които вече обявиха, че старт на съдебната реформа не може да бъде даден. В отбора на защитниците на статуквото се нареди и проф. Георги Близнашки, който след масирана медийна кампания, в която обвини министъра на правосъдието, че се опитва да „изнасили“ Конституцията, бе назначен за експерт на ДПС във временната парламентарна комисия, която разглежда промените в основния закон. От прокуратурата също изповядват тази теза, но в становището на държавното обвинение е записано, че преценката дали е нужно свикване на Велико Народно събрание трябва да е на депутатите.
Във вторник – на първото заседание на временната комисия в парламента, председателят на ВАС Георги Колев напълно се солидаризира с прокурорското искане реформата да тръгне от процесуалното законодателство, което събира подкрепата на главния прокурор Сотир Цацаров, а от вчера – и на премиера Бойко Борисов.
Източници на “Съдебни репортажи” обясниха, че на Пленума на ВАС гласувалите “против” текстовете на “работното” становище са били не повече от 15 съдии. С други думи съпротива към предварително спуснатите тези почти не е имало.
Първоначалният вариант на становището на ВАС гласи, че предложенията за промени в Конституцията не само не реализира заложените в Стратегията за съдебна реформа цели, а напротив – „част от предвидените промени са в пряко противоречие с тях, като създават предпоставки за капсулиране на системата, нейната пълна политическа зависимост, пропорционална на отдалечаването й от принципите за върховенството на закона и правовата държава“.
От последната съдебна инстанция по административни дела са против намаляването на мандата на Висшия съдебен съвет, тъй като така се „ограничава независимостта на съдебната от законодателната и изпълнителната власт, чрез подчиняване мандата на ВСС на мандата на висшите органи на изпълнителната и законодателната власт, които всъщност участват в нейното учредяване“. „По този начин се създава предпоставка – всяко следващо народно събрание да избира свой висш съдебен съвет, т.е. да създава своя съдебна власт“, считат изготвилите становището.
ВАС се противопоставя и на увеличаването на съдийското самоуправление чрез прехвърляне на правомощия и контрол над тях на общите събрания на съдиите. Върховните административни съдии обаче считат, че с въвеждането на „общи събрания“ се създава нов орган в системата на съдебната власт, а това е в пряко противоречие с Конституцията и по-специално – с разпоредбата относно формата на държавно управление, и начина на възлагане на конституционни правомощия. „Нещо повече – предвиждат се конституционни правомощия на орган – „общо събрание”, който всъщност няма конституционно устройство и статут. Това позволява да се заключи, че конкретното предложение е поредната нормативна амалгама, въплъщаваща екзотичното схващане на вносителя, че учредените със Закон органи (в частност ЗСВ), следва да бъдат доразвити с конституцията“, пише в работното становище на ВАС.
Предложението броят на членовете в прокурорската колегия – петима избрани от професионалната квота, шестима – от парламентарната, плюс главния прокурор, също среща отпор. „Освен всичко друго с посоченото изменение се създава предпоставка за политическо овладяване на персоналния състав на прокуратурата, което именно е в основата на отправените към България критики в областта на наказателната политика и правата на човека“, считат от ВАС.
„Категорично несъгласие“ от ВАС изразяват и срещу отмяната на тайното гласуване във ВСС, защото тайният вот представлява гаранция за независимост и самостоятелност при вземане на управленчески решения. „Неговото премахване поставя членовете на ВСС в зависимост от избралите ги. Подобно изменение цели преди всичко контрол върху членовете на политическата квота, които следва също да бъдат независими и безпристрастни, но създава и потенциален риск от осъществяване на натиск и контрол върху членовете на ВСС от професионалните квоти“, пише в становището, според което промените целят „овладяване и контрол над членовете на ВСС и лишаването им от право на свободен избор и преценка“. „Такава тенденция се наблюдава и с начина на структуриране на колегиите на ВСС и с участието на изпълнителната власт при изпълнение на техните правомощия. Не можем да приемем, че подобен подход отговаря на изискването за независимост на съдебната власт“, сочи ВАС.
Приетото от Пленума на ВАС е в пълен контраст със становището на Върховния касационен съд. Както „Съдебни репортажи“ писа, Пленумът на ВКС подкрепи напълно промените в конституцията, с изключение на разширяването на правомощията на Инспектората към ВСС и възможността всеки съдия и Висшия адвокатски съвет да сезират Конституционния съд.
Според съдиите от ВКС реформата на ВСС, очертана с предложенията в Конституция, е не само необходима, но и недостатъчна. Върховните съдии поискаха по-радилни промени в съвета и обявиха, че този състав е изгубил доверието им. За разлика от колегите им от ВАС, които смятат, че поправките целят да бъде овладян политически кадровия орган, от ВКС считат обратното – че промените най-накрая ще стопират взимането на решения по лични пристрастия и външни влияния.
Докато ВАС смята, че тайното гласуване е най-демократичния начин на взимане нарешения във ВСС, то ВАС определя тайния вот като „ прикритие на безотговорност и безотчетност пред обществото на хора, които упражняват властнически функции, а това е несъвместимо със съвременните идеи за развитие на демокрацията и с принципа за независимост на съдебната власт“.
И още едно противоположно становище – съдиите от управлявания от Георги Колев съд не желаят мандата на ВСС да бъде намален, ВКС счита, че и тази мярка трябва да намери подкрепа, заради „все по-задълбочаващото се бюрократизиране на Съвета, капсулирането и откъсването му от реалностите в системата, а също и дистанцирането на действащи магистрати с авторитет в професионалната общност от участие в дейността на органа“. Нещо повече – върховните съдии считат за неприемливо, че намаляването на мандатите „тримата големи“ не е залегнало в проекта.
Последни новини
Фондация "Една от 8" пристига в Сливен
17:49, 29 апр 24 / Регионални новини
ЕРМ Запад и ТУ-Габрово ще си партнират в подготовката на специалисти за енергетиката
17:45, 29 апр 24 / Регионални новини
Много повече общуване в чужбина с A1 Roaming Revolution
13:41, 29 апр 24 / Свят
Добави коментар