Новата съдебна реформа изцяло подмени старата
Така започва статията на Галина Гиргинова за сайта "Съдебни репортажи". Материалът е със заглавие "Курс към пълна подмяна на съдебната реформа".
Вчера се разбра, че се подготвя нов проект за промени в Конституцията под давлението на ДПС, АБВ и ГЕРБ, които „пренаписват“ проекта за основен закон, внесен в Народното събрание от депутати от ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт. Днес договорката за нова съдебна реформа стана факт. Измененията обаче не само орязват реформата, но и по-скоро ще бетонират задкулисното кадруване във Висшия съдебен съвет. До подмяната се стигна след като от БСП категорично отказаха да подкрепят внесените предложения, а АБВ обявиха, че съгласие може да има само по три пункта – разделението на ВСС и прекия избор на членовете му (въпрос, който няма да се урежда на конституционно ниво) и увеличаването на правомощията на ИВСС. От ДПС очаквано поискаха оттегляне на законопроекта и внасяне на нов, в замяна на подкрепа в парламента.
Подмяна №1
В новите предложения, с които „Съдебни репортажи“ разполага, отпадат 2/3 от текстовете, чиято цел бе да осигурят независимостта на съда и отчетността на прокуратурата. Идеите, които лансираха от АБВ и ДПС, а премиерът Бойко Борисов припозна за консенсусни, подменят изцяло философията на проекта за промени в Конституцията.
В тях е заложено членовете на съдийската колегия да са 14, вместо предвидените 13, като шестима от тях се избират парламента, шест – от професионалната квота. Така, на практика, заедно с председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд членовете на ВСС, които не са избрани пряко от съдиите стават равен брой с тези, посочени от професионалната квота. Това означава, че отново съдиите няма да имат мнозинство при взимане на решенията, каквито са международните стандарти за независимост на съда.
В прокурорската колегия също има изменения – намаляват се членовете на ВСС, избрани от парламента, и така се запазва доминацията на главния прокурор при взимането на решения. Предвижда се колегията на прокурорите да има 11 членове, от които четирима, избрани от прокурори, един – от следователите, петима от парламента плюс главния прокурор. Така идеята за повече отчетност и контрол над прокуратурата е изцяло опропастена, а в колегията ще стане невъзможно да се заобиколи волята на главния прокурор.
Новият проект зачеква намаляването на мандата на кадровия орган от 5 на 4 години. Предложението целеше да ограничи бюрократизирането на органа и да мотивира добрите професионалисти и изтъкнати авторитети сред съдиите, прокурорите и следователите да се съгласят да се отделят от професията си, за да станат членове на ВСС.
В предложенията не се предвижда отпадане на тайния вот при взимането на решения във ВСС. Това на практика означава, че членовете на кадровия орган ще продължат да бъдат безотчетни, а неприлични избори като този за председател на Софийския апелативен съд – да се повтарят. В проекта липсва и специализацията на инспекторите в Инспектората към ВСС и възможността всеки съдия и Висшият адвокатски съвет да сезират Конституционния съд.
Подмяна № 2
Обезсмислянето на реформата всъщност е само прелюдия, защото в новите предложения има меко казано опасни текстове, които не само ще затвърдят настоящето провалено управление на системата, но и ще задълбочат проблемите. Предложенията изцяло отразяват желанието на ДПС и АБВ, които се споделят от главния прокурор Сотир Цацаров, за запазване на статуквото в съдебната власт.
Нещо повече – премиерът Бойко Борисов обяви вчера, че се е съгласил с условието на ДПС преди промените да бъдат гласувани на второ четене в парламента (тоест текст по текст) да бъде сезиран Конституционният съд, който да се произнесе дали разделянето на ВСС може да бъде гласувано от обикновено Народно събрание.
И този ход не е изненадващ – съвсем идентични тези бяха лансирани от експерта на ДПС проф. Георги Близнашки, който остро разкритикува „бездействието“ на вносителите на измененията на основния закон, които, според него, досега е трябвало да сезират КС, за да се произнесе дали те са допустими. Впоследствие аргументите на професора за нуждата от свикване на Велико Народно събрание бяха преповторени последователно от ДПС, БСП и напълно бяха споделени от Асоциацията на прокурорите в България, която през годините доказа, че е покорен изразител на волята на главния прокурор.
Как точно ще бъде оформено питането до Конституционния съд засега не е ясно. Юристи, с които „Съдебни репортажи“ разговаря, обясниха, че е твърде спорно дали КС може да изземва функциите на законодателната власт и да „забранява“ или „позволява“ промени в Конституцията. Подобно е становището на конституционния съдия Благовест Пунев в интервю за в. „Сега“ от май. В него Пунев припомня, че прословутото Решение 3/2003, което поставя „лимит“ на конституционните промени, вече е ревизирано през 2005 г., когато Конституционният съд приема, че обикновено Народно събрание може да прави промени в съдебната система, но в рамките на функционирането й.
„Ако има политическа воля, не е необходимо КС да ревизира практиката си. Достатъчно е политическите сили да постигнат консенсус за необходимите промени и за това, че после те няма да бъдат атакувани пред КС. Защо се позовават на решението на КС като бариера? То е само индулгенция да не правят никакви опити за реформиране на съдебната власт. Това е неприемливо“, категоричен е съдия Пунев.
Аргументи в тази посока са посочени и в особеното мнение на покойния конституционен съдия Румен Янков по Конституционно дело 7/2005, образувано по искане на ВКС с въпроси: Ще представлява ли промяна във формата на държавно управление приемането на конституционни разпоредби, които според вносителите “да прогласят”:
1) че съдилищата са основен носител на съдебната власт и само те осъществяват държавно правосъдие; 2) да се преструктурира прокуратурата и се определи, че правомощията й са свързани само с обвинение в съда; 3) следствието да се преструктурира, като участва в разследването, изпълнявайки функции по съдии на разследването; 4) че прокуратурата, следствието и МВР осъществяват единна държавна политика в борбата срещу престъпността и дейността им се наблюдава от Народното събрание; 5) да се извърши промяна в структурата и начина на избиране на Висш съдебен съвет.
Според съдия Янков искането е недопустимо и КС не бива да се произнася по него поради няколко причини. От една страна въпросите не засягат нито един текст от Конституцията, тоест не се иска тълкуване на нормите, а дописването им. От друга стана съдия Янков сочи, че формата на държавно управление е определена в глава Първа от Конституцията, а не в глава Шеста „Съдебна власт“ и глава Девета „Изменение и допълнение на Конституцията. Приемане на нова конституция”(по този повод съдия Янков казва: „По същество това са норми за изменение и допълнение на основния закон на държавата. За тях е характерно, че са еднозначни и не съдържат система от заповеди или задължения. В тях не може да се вложи друг смисъл – за всеки е ясно какъв е редът, по който може да се измени Конституцията, чия е инициативата за това, как и с какво мнозинство може да се свика Велико народно събрание“).
„Тогава се поставя въпросът, какво пита ВКС? Той не пита какво е казано в основния закон, а иска в него “да се запише” всичко онова, което е посочено в раздел I на настоящото особено мнение, и то от обикновено Народно събрание“, сочи в особеното си мнение бившият председател на Конституционния съд.
Вечни въпроси
Съдия Янков изтъква и друг аргумент защо подобно питане е недопустимо. „Теорията за “разделението на властите”, както е казано, е продукт на исторически традиции, субективни нагласи и съдържа неосъществени по нормативен път идеи. В този смисъл едно питане от описаното в раздел I – какво трябва да бъде съдържанието и структурата на съдебната власт, а не какво гласи записаното в Конституцията, е от категорията вечни въпроси – тези, на които всеки има самостоятелен отговор и концепция. То може да бъде обсъждано и интерпретирано във всяка насока, но такава интерпретация, която не е нормативна, съдът няма право да извърши“, посочва той.
Още повече, че искането изисква Конституционният съд да се прознесе „в какъв смисъл трябва да се промени съществуващата структура на съдебната власт, посочена в Конституцията от обикновено Народно събрание“. „Но очевидно тук става дума за програмен ред на обществото – за политика. Затова трябва ясно да се каже, че един аргумент, подхранван от демократическите принципи, изисква имащите политическа власт да са единствени съдии на решенията си и те да преценят дали имат право да извършат това. Недопустимо е вместо тях това да стори съдът“, категоричен е съдия Янков. Според него „съдебният активизъм крие риск от тирания (съдиите са несменяеми, с различна политическа нагласа, избрани по окултен за широкото общество начин и не носят политическа отговорност)“, тоест законодателите са тези, които трябва да взимат решенията, а не конституционните съдии.
Съдия Янков припомня тълкувателно решение по к.д. № 22 от 2002 г, в което въпросът, поставен от прокуратурата, е: “Ако се премахва или премества установен държавен орган в друга институция, променя ли се формата на държавно устройство и държавно управление?”. В решението се казва, че понятието “форма на държавно устройство и управление” трябва да се тълкува “р а з ш и р и т е л н о”, като в обема на това понятие се включват и възложените на тези институции правомощия. „Направен е генералният извод, че промените за това трябва да се извършат от Велико народно събрание. Всеки непредубеден поглед налага извода, че сегашното искане е насочено тъкмо в противната насока – промени на Конституцията да се извършат от обикновено Народно събрание. В този смисъл, изхождайки от разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от Закона за Конституционния съд, искането и на това основание трябва да бъде отклонено“, мотивира се съдия Янков.
На практика в особеното мнение категорично се отрича подходът, който и сега влагат предлагащите допитване до КС – не да се тълкува Конституцията, а да се принуди съдът да се произнесе в дадена посока. Ето защо съдия Янков заключва: “Единственият изход според мен е съдът да намери сили да остави политиците да вземат легитимното решение. Гаранцията, дали то ще е съобразено с Конституцията, е самата Конституция – решението на Народното събрание за изменение на Конституцията подлежи на съдебен контрол“.
С други думи – Конституционният съд не може да предопределя законодателната дейност на парламента. Още по-малко да се превръща в оръжие в битката за запазване на политическото влияние в съдебната власт.
Още от „Политика“
По-добре за страната ни е да има правителство в сегашния формат на парламента
19:59, 20 мар 24 /
Законопроектът на Борисов и Пеевски за граничната сигурност е пиар и популизъм
16:39, 14 мар 24 /
За Турски поток и изгубената пътна карта
08:27, 08 мар 24 /
Съдебната система е овладяна и в немалка част обслужва организираната престъпност
07:15, 24 фев 24 /Последни новини
Фондация "Една от 8" пристига в Сливен
17:49, 29 апр 24 / Регионални новини
ЕРМ Запад и ТУ-Габрово ще си партнират в подготовката на специалисти за енергетиката
17:45, 29 апр 24 / Регионални новини
Много повече общуване в чужбина с A1 Roaming Revolution
13:41, 29 апр 24 / Свят
Добави коментар