Плевнелиев: Трафикът на хора и голямата миграция са заплаха за националната ни сигурност (обновена)

15:22, 10 ное 15 25 260 Шрифт:
Topnovini Автор: Topnovini
На изпитание са поставени основни общи политики на ЕС – Дъблинската система за отговорността за предоставяне на убежище не може да бъде оценена като адекватна на спецификата и мащаба на миграционния поток. Недостатъчно ефективна е и шенгенската система за граничен и визов контрол. Големият брой мигранти натовари изключително много социалните системи и службите за сигурност на страната. Това каза президентът Росен Плевнелиев след заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност. Извънредното заседание беше на тема „Промени в геостратегическата среда за сигурност и произтичащите от това рискове и заплахи за националната сигурност“.

За бежанските потоци

По думите му масовите бежански потоци, в следствие на въоръжените конфликти и диспропорциите в социално икономическото развитие заплашват да прераснат в хуманитарни кризи.

„Сигурен съм, че институциите от сектор „Сигурност” получават един много ясен сигнал за единство и подкрепа. През последните години сме свидетели на фундаментални промени в средата за сигурност в Европа и света. Системата на международните отношения е изправена пред нови предизвикателства. Свидетели сме на процес на глобално противопоставяне, на засилване на досегашните и възникване на нови рискове и заплахи за стабилността в света“, допълни Плевнелиев.

За заплахите от международен тероризъм

Той заяви, че се засилват заплахите от международен тероризъм, основаващ се на религиозен и етнически екстремизъм. Президентът посочи, че това "следствие на разпадащата се държавност в редица страни от близкия Изток, Северна Африка и др".

„Дългосрочен негативен ефект оказа феноменът „чуждестранни терористични бойци”, заяви Плевнелиев и допълни, че проблемите с миграцията, трафикът на хора и тероризмът ще продължат да бъдат сериозна заплаха за националната ни сигурност.

Той каза още, че след заседанието протекло „с пълен консенсус и резервирано отношение от АТАКА“, българското правителство може да се поздрави с „всичко, което демонстрираха политическите сили днес“.

„КСНС обсъди промените в геостратегическата среда за сигурност, както и способностите на държавните институции да противодействат. Системата на международни отношения е изправена пред предизвикателства. Бежанският натиск се превърна в основен рисков фактор за ЕС и държавите-членки”, заяви Плевнелиев.

Той отбеляза, че МВР е разработило и прилага планове по защитата на границата за нелегално преминаващите. Плевнелиев добави, че най-непосредственият риск е този от нарастване на миграционния поток от и към България.

„Кризата в Украйна продължава. Наличието на конфликти в непосредствена близост до границите ни предизвикват допълнително напрежение. Зависими сме от доминиращ доставчик на газ. България трябва да продължи усилията си за запазване на позициите си за транзит на енергоносители”, каза още Росен Плевнелиев.

За хакерските атаки по изборите

Държавният глава заяви, че по време на изборите сме станали свидетели на най-голямата досега кибератака срещу България. Той допълни, че страната ни все още не е изградила необходимата система и не разполага с достатъчно ресурси, за да се справи ефективно със засилващите се хакерски атаки на сайтовете на държани институции.

„Фактът, че атаката бе направена в деня на избори и референдум, показа, че има ясна цел и е провокация към обществото и държавата. Тя демонстрира сила в киберпространството, която много малко държави притежават, но и показва уязвимостта на страната ни. Атаките към сайтовете на голям брой държавни институции затрудниха работата им и са ясен индикатор за мащабите на опасността”, каза президентът. 

За полицейските протести

Президентът заяви още, че държавата трябва да инвестира в сигурност и отбрана. По думите му кризите взаимодействат по между си, което води до „ново невиждано досега ниво на непредсказуемост“.

„В международната среда за сигурност гражданите усещат нестабилността. Само заедно с нашите партньори от демократичните държави и чрез членството на България в ЕС и НАТО можем да се справим с предизвикателствата пред нас. Необходимо е мобилизиране на целия кадрови, финансов и технологичен потенциал на страната за тяхното неотрализиране чрез приемане на адекватни мерки“, каза той.

Плевнелиев е категоричен, че са необходими допълнителни стъпки за засилване на функционалността на всички служби в сектора за сигурността. Президентът обясни, че трябва да се преодолее вътрешното напрежение, което се забелязва в някои звена от сектора за сигурност. Той подчерта, че трябва да бъдат осигурени необходимите ресурси, които да позволят адекватно противодействие на заплахите за националната сигурност.

Препоръките след заседанието

- Министерски съвет трябва да предложи мерки за оптимизиране структурите в сектор „Сигурност”.

- Съветът по сигурността в Министерския съвет трябва да приеме план за действие в ситуация на мащабна бежанска вълна, на която и да било външна граница на България, който да бъде осигурен финансово и технически. Основен приоритет е ефективната защита на държавната граница.

- Министерски съвет трябва да разработи и да внесе в Народното събрание проект на закон за противодействие на тероризма.

- Министерси съвет трябва да осигури кадрово, финансово и технологично звената за киберсигурност за изграждане на способности за ефективно и своевременно противодействие на кибератаки.

- Министерски съвет трябва да инициира законодателни промени за хармонизиране на нормативната база с тази на ЕС и НАТО по отношение на защитата на комуникационните и информационните системи, да се използват пълноценно международните механизми и програми за изграждане на общ капацитет и способности за киберзащита.

- Всички компетентни институции трябва да работят за единна европейска позиция за трайно решение на конфликтите в Близкия изток и Северна Африка и миграционния натиск.

- Българските институции и политическите партии трябва да работят активно за формиране на единна европейска позиция за разширяване на зоната за сигурност чрез осигуряване на евроинтеграцията на страните от Западните Балкани, при спазване на критериите за членство и гарантиране на българските национални интереси.

Друга препоръка, която беше дадена след заседанието е българските институции и политици да участват активно за справянето с миграционната криза в няколко направления.

В това число е премахване на причините, пораждащи засиления миграционен натиск и стабилизиране на политическата и икономическата обстановка в конфликтните региони и държавите на произход и транзит.

Трябва да се организира и засилено сътрудничество със страните на произход и транзит и трайното им ангажиране в борбата с нелегалната емиграция.

Други препоръки към правителството са и повишаването на нивото на гранична сигурност, прилагането на ефективна политика на връщане и изпълнение на спогодбите за реадмисия, подпомагане на изграждането на капацитет и предвиждане на достатъчно финансови ресурси за най-засегнатите от миграционен натиск държави.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама