Престъпността в България се подмладява, етнизира и интелектуализира

11:25, 04 дек 15 / Политика 25 482 Шрифт:
Topnovini Автор: Topnovini
Престъпността в България се подмладява, етнизира и интелектуализира. Това каза вчера в Русенския университет по време на публичната си лекция на тема „Криминология и криминологична политика“ проф. д-р Петя Шопова.

Тя очерта процесите като посочи, че най-много престъпления извършват гражданите между 18 и 30 години; етнизирането пък засяга всички групи в обществото, но процесът е най-изявен при ромите. Друга характеристика е интелектуализирането на престъпността – все повече образовани, включително и високообразовани хора извършват престъпления. Те са се „специализирали“ основно в документите и компютърните такива. Престъпността в България също така отдавна е организирана, но има и регионални особености.

Проф. Шопова направи кратка историческа справка за първите стъпки на криминологичната наука, както и за началото на работата по нея в България. То е поставено от д-р Кръстю Раковски, племенник на бележития български революционер и борец за Освобождението на България от турско робство Георги Стойков (Сава) Раковски.

Тя запозна слушателите си и с развитието на криминологията в страната ни, със създаването и закриването на звена, работещи по тези теми. Първата група от събития е станала през 60-те години на ХХ век, а втората – след 1990 година. От тогава по криминологични теми в страната се работи само в университетите и в някои неправителствени организации.

1990 година е преломна и за ръста на престъпността. По време на лекцията беше изнесена информация, че преди това България е била с най-ниско ниво на престъпност в цяла Източна Европа, което е предизвиквало възхищението на работещите по проблемите й чужди специалисти.

След 1990 година се бележи рязък ръст в престъпността, като най-много стават посегателствата над собствеността – около 90% от всички. Голямо увеличение има и в броя на престъпленията срещу личността. Рязко се увеличават и грабежите, в това число въоръжените. Също така, след тази година, българсктата престъпност става част от трансграничната.

Най-тежките години по отношение брой на извършените престъпления са 1992, 1993 и 1997 г., като през последната положението е било най-зле. След 2001 г. престъпността остава на едно относително стабилно ниво. Причините за нея пък са бедността и безработицата.

През 1993 година се е наблюдавала и парализа в работата на правораздавателната система, която с времето е преодоляна и днес състоянието й е добро, каза още проф. Петя Шопова. Тя изтъкна, че има ръст в наказаната престъпност. През годините обаче остават проблемите с разкриваемостта. В това отношение трябва да се работи за по-добрата подготовка и оборудване на органите и институциите, в чиито задължения влиза борбата с престъпността, смята проф. Шопова.

Тя коментира, че е необходима единна и национална политика в това отношение. Въпреки моного говорене по темата още от подготовката на сега действащата Конституция до днес, това не се е случило, стана ясно по време на лекцията. Всяко правителство след 1990 година приема програми и стратегии за борба с престъпността, но между тях липсва приемственост.

Проф. Шопова посочи добри практики от чуждия опит, както и необходимостта от създаването на единен орган с различни секции за борба с престъпността в България.

Криминологията е наука, която изследва престъпността като социално явление, личността на престъпника, механизма на престъпното поведение и анализира тенденциите на престъпността. Тя също така дава рецепти, как да се управляват тези процеси – да има превенция и контрол на престъпността, т.е. как да бъдат предпазени гражданите от нея.

Важен акцент на криминологичната политика е да бъде национална, т.е. органите, от които зависи – Народното събрание и политическите сили, представени в него, да имат общо разбиране за нея. Тя се състои от две части – наказателна политика и такава по превенция.

За да има успех, правителствата трябва едно след друто да следват тази политика, регионалните власти да бъдат включени в нея, както и общинските съвети, за да усещат гражданите, че има контрол върху престъпността и хората могат да бъдат спокойни, обясни за Topnovini.bg проф. Петя Шопова. 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама