Отчитат огромен прогрес при децата от центровете за настаняване от семеен тип в Добрич
14:02, 10 дек 15
25
295
Шрифт:
Дейността на центровете бе представена от директора им Юлия Върбанова. Тя сподели, че тук децата са настанявани поетапно, тъй като трудно свикват със средата, което се е оказало удачно.
В центровете в Добрич са настанени 48 деца и младежи, от които 27 младежи и 21 деца. Голяма част от тях са от областта и вече има случаи, когато родители, които преди изобщо не са ги търсили, изявяват желание да ги виждат. Ученици в Помощното училище „Д.р Петър Берон“ са 25 деца. От тях 9 посещават часовете всеки ден, а останалите ползват грижата на ресурсните учители.
Като пример за огромния напредък на децата, Юлия Върбанова посочи, че в началото едно дете се е хранело със сонда, а друго е било на двойно пасирана храна, 24 са били на пасирана. Сега няма деца на сонда или двойно пасирана храна, а броят на тези, които се хранят с пасирана храна, е намалял от 24 на 13. Тя даде препоръка към институциите да се промени методиката за числеността на персонала в подобни институции. „Когато искаме качествени грижи, държавата трябва да даде пари за това“, сподели тя.
За напредъка на децата, настанени в един от центровете, разказа Виолета Луканова. С вълнение тя сподели за удивителния прогрес на децата и младежите в къща №2 от ЦНСТ. „В началото само ги къпехме, обличахме и хранехме. Дори не знаехме дали разбират, това, което им говорим“, сподели тя. И добави, че, за да работиш с такива деца, да ги приемеш, трябва много да харесваш работата си. С помощта на фондация „Лумос“ екипът е разбрал, че децата имат нужда и от разбиране, да се почувстват важни, главни герои. Децата в къщата не могат да говорят, но постоянно се усмихват. В началото те гледали с празни очи, били постоянно с наведени глави. Сега картината е коренно променена, но всичко се постига с много търпение и екипна работа, и най-вече с вяра в техните възможности. Момиче, което не може да говори е започнало да си тананика „Зайченцето бяло“. „33-годишно дете, което само повтаряше думи, вече прави прости изречения и пее песни, като за всеки от екипа има различна песничка“, разказа Луканова. Незрящият 29-годишен Николай се е научил да се храни сам. Прави опити и да върви. Вече някои сами се обличат, дори искат да помагат на персонала. „Дарявайте децата с вяра и подкрепа. Те със сигурност ще ви се отблагодарят“, сподели Виолета Луканова.
„Институциите отрязват част от живота на тези деца и спират развитието им, но, когато се върне грижата и любовта на обществото, когато бъде създадена подходяща среда, те разцъфтяват, макар и с огромно закъснение“, коментира Харлан Александров.
Добави коментар