Съдът за правата на човека vs. България: 30 дела и 800 хил. лв. за 2015 г.

17:11, 03 апр 16 / Политика 25 373 Шрифт:
Topnovini Автор: Topnovini
За миналата година България е осъдена по 30 дела заведени срещу нея Европейския съд за правата за човека (ЕСПЧ), а сумата, която трябва да плати е около 800 000 лв. Информацията, която сме използвали, за да установим това, е от бюлетините - "Решения на ЕСПЧ по дела срещу България", които излизат на всеки три месеца.

Преди дни стана ясно, че бившият съветник в ДАНС Алексей Петров, братята Йордан Стоянов и Пламен Стоянов, известни като Дамбовците и Антон Петров-Хамстера са осъдили България в Европейския съд за правата за човека (ЕСПЧ).

Държавата трябва да плати общо на 109 703 евро за нанесени вреди, заради операцията "Октопод", когато Цветан Цветанов беше шеф на МВР.

Най-честите нарушения на правата на човека, за които ще трябва ние данъкоплатците да платим, са заради лошите и нехуманни условия в арестите и в затворите. Заради това сме критикувани от различни Европейски институции и организации, но проблемът все още остава нерешен. Има и редица решения на ЕСПЧ, в които се казва какво трябва да се промени и какви са добрите практики, но към момента имаме само един затвор, който да отговаря на европейските стандарти този в Стара Загора. Той беше открит преди 5 дни от правосъдния министър Екатерина Захариева, след направен ремонт.

Част от делата са и заради проведени операции на органите на реда, които са нарушили човешките права на задържаните и на лицата, които в този момент са били с тях.

Дело в ЕСПЧ може да се заведе, едва след като са изчерпани всички възможности и средства за защита в съответната държава. Иначе казано, когато делото, което заведем, стигне до последната съдебна инстанция и тя реши, че няма нарушение на правата на гражданите, тогава вече можем да си потъсим правата в европейския съд.

Към момента България се намира на "престижното" девето място във вечната класация на ЕСПЧ за брой загубени дела. В периода 1959 - 2015 г. сме осъдени по общо 577 дела, където българските институции са нарушили основните човешките права на гражданите, родни и чужди. Пред нас са Франция, Италия, Гърция, Полша и Румъния. Първото място е за Турция с 3 182 загубени дела до момента, следвана от Русия с 1 720.

Ето и някои от делата, по които сме били осъдени:

Тони Костадинов, бивш полицай, е арестуван 2009 г. по подозрение, че е част от организирана престъпна група. В деня след ареста на жалбоподателя, директорът на полицията в гр. Пловдив и министърът на вътрешните работи ( бел. ред. Цветан Цветанов) дали пресконференция, на която посочили, че г-н Костадинов е арестуван, тъй като е замесен с организирана престъпна група за грабежи. Според съда трябва, че трябва да се прави разлика между изявления, които изразяват мнението, че определено лице е виновно, и такива, които само описват състояние на подозрение. Съдът намира, че думите на министъра на вътрешните работи са били в състояние да създадат в обществото впечатление, че жалбоподателят е сред най-влиятелните членове на престъпната група. Съдът присъжда на жалбоподателя обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3600 евро за нарушение на презумпцията за невинности, както и 1500 евро за разходи и разноски.

Делото „Нешков и други срещу България“. Съдът приема, че условията, при които четиримата жалбоподатели са задържани в различните затвори или затворнически общежития, представляват нечовешко и унизително отношение, по-конкретно с оглед пренаселеността и използването на кофи поради липсата на тоалетни в килиите.

Съдът отбелязва, че настоящите жалби, решените над 20 подобни дела, както и близо 40-те висящи жалби относно условията на задържане, очертават системен проблем с местата за лишаване от свобода. Жалбоподателите са петима български граждани, които са задържани в различни затвори или затворнически общежития в страната.

Оплакванията в жалбите пред Съда касаят, по-конкретно, пренаселеността в местата за лишаване от свобода, ниската хигиена в помещенията, достъпа до тоалетни и използването на кофи за облекчаване на естествените нужда. Те са били настанени в затоврите във Варна, Бургас, Враца, Плевен, София, Ловеч, Плевен и Стара Загора.

Според Съда много фактори са допринесли за проблема. Някои от тях са свързани с недостатъчния капацитет на българските места за лишаване от свобода, остарялата база, а липсата на ремонтни дейности може да бъде обяснена с продължителната липса на инвестиции от страна на властите. Други, като липсата на достъп до тоалетна през нощта, изглежда са поради особеностите на сградите и практиката на администрацията.

Съдът присъжда на трима от жалбоподателите обезщетения за неимуществени вреди в размер съответно 6750 евро на Нешков, 10 000 евро на Йорданов и 1680 евро за разходи и разноски, и 11 625 евро на Златев.

В делото „Гусева срещу България“ жалбата е свързана с неизпълнението от страна на кмета на гр. Видин на окончателни решение на Висшия административен съд за предоставяне на информация за отношението спрямо бездомните животни, намерени из улиците на града. Съдът установява нарушение на правото на жалбоподателката да получава и разпространява информация (чл. 10 от Конвенцията). Отказът на кмета е бил незаконосъобразен, тъй като решенията на ВАС са окончателни и подлежащи на изпълнение. На жалбоподателката е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 евро, както и 1520 евро за разходи и разноски.

За безредиците при протеста на АТАКА пред Баня Баши джамия в София България пак бива осъдена. Делото е „Караахмед срещу България“ , а Съдът приема, че властите не са успели да постигнат баланс в предприетите стъпки като осигурят ефективното и мирно упражняване на правата на демонстрантите и на правата на жалбоподателя и останалите молещи се лица.

Съдът посочва, че започналото на 25 май 2011 г. разследване, което е фокусирано върху намесата в религиозните права на молещите се все още не е приключило, близо четири години след събитията. Съдът отбелязва също така, че не са предприети действия в отговор на някои от най-провокативните жестове на демонстрантите. На жалбоподателя е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 евро, както и 4668 евро за разходи и разноски.

Интересно е и делото „Димитрови срещу България“ свързано с отнемането в полза на държавата на имущество на жалбоподателите по реда на Глава трета от Закона за собствеността на гражданите. Жалбоподатели са съпругата и синът на починалия през 2003 г. Константин Димитров - Самоковеца.

През 2001 г. окръжната прокуратура започнала процедура срещу тях по реда на Глава трета от ЗСГ. Проверявани са доходите им между 1991 и 2001 г., а през 2002 г. производството било прекратено. На по-късна дата отново било образувано производство относно доходите им за същия период. През 2004 г. окръжната прокуратура предявила иск срещу жалбоподателите за отнемането на два апартамента, офис, земя, вила и кола. След обжалване, били отнети в полза на държавата апартаментите, офиса и земята, а през 2010 г. жалбоподателите били задължени да платят на държавата стойността на вилата и колата, които били прехвърлени на трети лица по време на производството.

Жалбоподателите претендират обезщетение за имуществени вреди в размер на стойността на отнетото им имущество. Съдът отлага решаването на този въпрос като приканва правителството и жалбоподателите в рамките на четири месеца от влизането в сила на решението да представят своите становища и да го уведомят за евентуално постигане на споразумение. Съдът присъжда на жалбоподателите обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 евро, както и 12150 евро за разходи и разноски.

По делото, заведено от ДПС, Рушен Риза и 101 граждани за анулирането на резултатите в 23 избирателни секции в Турция при парламентарния вот през 2009 година, правителството ще трябва да плати 6000 евро за разходи и разноски. Причината е, че установяването на нарушение представлява достатъчно справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

ДПС, Риза и 101 граждани съдят България затова, че решението на Конституционния съд да анулира изборните резултати в 23 избирателни секции, открити в Турция, е накърнило несправедливо, съответно, правото им да се кандидатират и това да гласуват на изборите.

Съдът намира, че предвид установените пропуски във вътрешното право, и липсата на възможност да се проведат нови избори, спорното решение, което е основано на чисто формални аргументи, е накърнило неоправдано правата на жалбоподателите.

Съдът заключава, че решението на КС директно е повлияло на избирателните права на 101-те жалбоподатели, както и на резултата на политическата партия, който е намалял с 18 140 гласа и един мандат по-малко в Парламента. Г-н Риза трябвало да напусне Народното събрание. Поради което е налице намеса и в правата на ДПС.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама