Демокрацията в България ерозира заради членството ни в ЕС, отсече Румяна Кoларова
Това каза доц. д-р Румяна Коларова, преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, по време на представянето на книгата на д-р Гергана Радойкова – „Отчетност на институциите на Европейския съюз“. Събитието се състоя в литературен клуб „Перото“, а произведението е дисертация, а книгата е предназначена за студенти и експерти по европейски въпроси, както и за по-широк кръг от читатели, които се интересуват от темите, свързани с изграждането на Европейския съюз и функционирането на неговите институции. Изданието е подготвено с подкрепата на Фондация „Фридрих Науман“.
Въпросът според Коларова, която е и секретар на държавния глава Росен Плевнелиев по връзки с гражданското общество, е дали това не води до влошаване, допълнително обезверение и дали не прави ситуацията в България по-тежка.
„Това е голямата тема за политическата безотговорност в конкретния българския контекст, което прави изследването на Гергана Радойкова изключително интересно“, посочи тя.
По думите ѝ, когато говорим за отчетност, основният инструмент не са избори или реакцията на избирателите.
„Основният инструмент е отчетността и което ние погрешно наричаме разделение на властите, е взаимен контрол и противодействие. Единственият начин да държите изпълнителната власт отчетна е чрез другите власти – законодателната, съдебната власт, Конституционния и чрез президента“, посочи доц. д-р Коларова.
По думите ѝ, когато зададем въпроса за отчетността, ние мислим не само за това, до колко политиците са отговорни пред избирателите, а до колко ние имаме един институционален баланс, който да гарантира взаимно ограничаване на властите.
За изготвянето на книгата „Отчетност на институциите на Европейския съюз“ Радойкова е провела изследване в България, Румъния, Македония и Молдова, където младежи са били попитани кои теми ги вълнуват най-много. Отговорите им били свързани с антикорупцията и прозрачността, икономическата независимост, медийната свобода и образованието.
„Проблемът с отчетността е потънала в море от дефиниции“, казва Радойкова. „Когато говорим за отчетност, избрах да говоря за нея като за един социален механизъм. От едната страна са институциите – упълномощени, а от другата – гражданите или упълномощителите“, обясни тя и допълни, че изследването ѝ е от период 2008-2015 г.
По думите на авторката Европейският парламент е в центъра на изследването поради основната причина, че той е единствената институция в Европейския съюз, която е пряко избирана от гражданите.
„Въпросът е дали, до колко и как останалите институции на съюза се отчитат“, казва Радойкова.
В изследването си е поставен и въпросът с това как и дали българските министър-председатели се отчита за своите решение и действия в рамките на заседанията на Съвета ба Европа.
Още от „Политика“
По-добре за страната ни е да има правителство в сегашния формат на парламента
19:59, 20 мар 24 /
Законопроектът на Борисов и Пеевски за граничната сигурност е пиар и популизъм
16:39, 14 мар 24 /
За Турски поток и изгубената пътна карта
08:27, 08 мар 24 /
Съдебната система е овладяна и в немалка част обслужва организираната престъпност
07:15, 24 фев 24 /Последни новини
Фондация "Една от 8" пристига в Сливен
17:49, 29 апр 24 / Регионални новини
ЕРМ Запад и ТУ-Габрово ще си партнират в подготовката на специалисти за енергетиката
17:45, 29 апр 24 / Регионални новини
Много повече общуване в чужбина с A1 Roaming Revolution
13:41, 29 апр 24 / Свят
Добави коментар