Добрин Панайотов: Музиката трябва да се изпълнява с душа
Гордее се, че е роден в Шумен. През декември ще празнува 70-годишнината си в родния град. Като дете посещава шуменската музикална школа.
После завършва Музикалното училище във Варна. Приет е в Музикалната консерватория в София, а като войник отбива службата си в Ансамбъла на Строителни войски. Мечтаел да стане диригент, два пъти кандидатствал, но неуспешно.
Приятел го посъветвал да кандидатства в бившата ГДР. Прекъсва следването си у нас и заминава за Лайпциг и се явява на изпит за диригент пред комисия от 15 души. След стандартните въпроси го молят да изсвири и изпее българска песен. Панайотов без да се замисли много изпълнява популярна, но много вулгарна песен от Шумен. Германците обаче не разбрали и дума от текста и бурно аплодирали нашенеца.
Панайотов споделя, че композиторът Панчо Владигеров е използвал в творчеството си много шуменски вулгарни песни и дава пример с Миниатюри “Шумен”. Като композитор и аранжор Добрин Панайотов също се обръща към шуменските песни с нецензурен текст, като често изпълнителите от ансамбъл “Шумен” прескачали неприличните редове с на-на-на. Въпреки, че бил от неблагонадеждно семейство, това не попречило на музиканта три години да ръководи ансамбъла за народни песни и танци в Правец и често да изнася концерти пред самия Тодор Живков.
Открива за народната музика певците Йовка и Слави Бойчеви, които изпълняват най-популярната му авторска песен “А бре, Димитре”
Ходил да събира автентичен фолклор по цяло Шуменско. Така по музикални мотиви от Смядово се ражда Шуменска ръченица, по която Борис Вълков създава танца “Възрожденки”.
От 25 години Панайотов се е установил в Манхайм, провинция Баден-Вюртемберг, област Бавария. Падането на комунистическия режим у нас през ноември 1989 г. и последвалите тежки години го принудили да напусне страната. Тръгнал само с един куфар и неизменната цигулка. Въпреки забележителната си кариера на музикант, композитор и диригент в България, в чуждата страна му се наложило да започне живота си от нула. Германците обаче му повярвали и помогнали на имигранта да стъпи на краката си.
Преподавал музика в тамошно училище, водил хорове. Докато в един момент предприемчивият българин създал свое музикално училище. Днес Добрин Панайотов може да се похвали с няколко свои музикални училища, школи и хорове в Германия. Признава, че е много трудно да се печели от музика. Неусетно от преподавател, диригент и цигулар се превърнал и в арт мениджър. Изнася много концерти със създадения от него инструментален ансамбъл “Панайотов”, в който влизат съпругата му Екатерина – цигулка, и синът му Жан – пиано. Наследникът върви по стъпките на баща си и е основал музикално училище в Хамбург.
Семейният ансамбъл се стреми да поднася музика, която публиката харесва и обича
Най-често музикантите изпълняват “Турски марш” от Моцарт, “Хора на затворниците” от операта “Набуко” на Верди или “На Елиза” от Бетовен. Част от творбите Панайотов е аранжирал в стила симфо-рок. Често свирят и циганска музика.
“Това е виенска градска музика, но в миналото се е изпълнявала от цигански състави. Сред тях са оперети, валсове, маршове. Публиката харесва много руски цигански песни, също испански, и разбира се, унгарски. За съжаление българската фолклорна музика е много трудна за европейците”, обяснява Добрин Панайотов.
Ортодоксална църковна музика обаче изпълнява основания от него хор към българския храм “Св. Петка” в Манхайм. Често концертите на формацията са подпомагани от българското студентско дружество в Манхайм “Бай Ганьо”. Редовно на Цветница българската църква в германския град организира пролетен празник за сънародниците ни, но тържеството се посещава и от много германци. Основен двигател на събитието е Добрин Панайотов, а църковният хор изнася празничен концерт. Така докато разговаряме за работата и музиката някак естествено подхващаме и темата за Германия и бежанците.
Музикантът не скрива, че силно е разочарован от политиката на Ангела Меркел спрямо мигрантите и споделя, че все повече германци подкрепят патриотичната партия “Алтернатива за Германия”. “Идвайки в Германия бежанците веднага получават квартира и по 600 евро на месец”, разказва Панайотов и допълва, че част от тях са много образовани и културни, но повечето, предимно от Африка, нямат нищо общо с европейския начин на живот, норми на поведение и култура. Той не скрива опасенията си, че с потока на бежанците в страната влизат и много джихадисти, които могат да се окажат голям проблем за сигурността на държавата.
Спомня си, че през 80 години на ХХ век, когато се завърнал от Лайпциг имал голямо поле за изява у нас и изкуството
Тоталитарният режим флиртувал с изявените хора на изкуството и те били четкани със звания и титли. Имало търпимост обаче и към по-некадърните творци, които били членове на БКП. Благодарение на таланта и труда си Добрин Панайотов останал в страни от злободневието. Докато бил обаче главен художествен ръководител на ансамбъл “Гоце Делчев” партийните другари прочели досието му и го привикали с предложение да напусне сам или да го уволнят. Той обаче ги заплашил с Пенчо Кубадински, който по него време бил на ключов пост по високите етажи на властта. Панайотов не пропусна да отбележи и ползотворната си работа с Венцислав Венков, който тогава е бил в Комсомола, а днес е съветник от БСП в местния парламент.
“Той бе широко скроен човек и с него се работеше лесно, бе надскочил тесногръдото партийно мислене”, спомня си музикантът и разказва за съвместното им пътуване до Москва с ансамбъл “Шумен” за дните на българската култура в тогавашния СССР и то във време, когато заради баща си Добрин Панайотов е получавал отказ за излизане в Западна Европа. Венков винаги намирал пари за турнета, хонорари, костюми, съдействал за настаняването в жилища на творците, спомня си още Панайотов и разпален от разговора заявява: Венцислав Венков трябва даже кмет на Шумен да стане.
Сеща се, че предишният кмет на града Красимир Костов също е бил с широк културен хоризонт и много добър бард. От политическите атаки на конкуренти обаче често се налагало музиканта да търси помощта на Васко Димов, който по него време бил секретар на окръжния председател на партията Георги Начев. С респект Панайотов си спомня и за Йовчо Господинов – шеф на градския комитет на БКП в Шумен. “Много е помагал на ансамбъла. Аз ходех при него основно да искам пари и жилища за танцьорите и музикантите и разрешение за по-големите ни концерти и турнета”, разказва Добрин Панайотов.
След 1989 година обаче държавата орязва драстично парите за култура, а много от най-видните интелектуалци напускат страната. “Започна тотално духовно обедняване на хората”, казва с болка Добрин Панайотов и не скрива непоносимостта си към жаргонния и циничен език на някои от българските медии. Страда, че България е на 140 място по образование в света, изпреварвайки страна като Боливия. Цитира статистика, според която две трети от децата до 14 години у нас не са грамотни. Признава, че чисто по музикантски го дразни рапа, харесва обаче поп фолка заради сложната орнаментика на мелодиите, но не скрива, че аранжиментите и част от текстовете са безобразни. Жалва се, че българската популярна музика не търпи развитие.
Днес в Германия Панайотов свири дори на погребения, като често е шокиран от избора на роднините и разказва, че при една тъжна церемония бил помолен да изсвири песента “Никита” на Елтън Джон, други пак на погребение пожелали да чуят “Хабанерата” от операта “Кармен”. На тъжен ритуал Панайотов е свирил дори парчета на Карлос Сантана.
“За да си музикант от класа трябва всяка нота, която изпълняваш да живее”, казва музикантът и добавя, че когато излъчваш любов, получаваш любов. “Музиката трябва да се изпълнява с душа”, категоричен е на финала на разговора ни Добрин Панайотов.
Последни новини
Фондация "Една от 8" пристига в Сливен
17:49, 29 апр 24 / Регионални новини
ЕРМ Запад и ТУ-Габрово ще си партнират в подготовката на специалисти за енергетиката
17:45, 29 апр 24 / Регионални новини
Много повече общуване в чужбина с A1 Roaming Revolution
13:41, 29 апр 24 / Свят
Добави коментар