Историкът Пламен Павлов: Контактът с Европа ни научи да ценим историята си
17:27, 06 май 16
25
368
Шрифт:
Павлов разказа, че празникът на храбростта и Свети Георги като покровител на армията е възприет още в зората на нашата християнска държава. „Първите сведения за това са от края на 9 век – „Чудото на Св. Георги с българина Георги“ и „Чудото на Св. Георги с българина Климент“. Това са два паметника на старобългарската литература, в които се разказва как светецът помага на българските воини и ги закриля в битката на Симеон I с маджарите“, обясни историкът.
По думите му има основания, че след приемането на християнството царската династия е смятала Свети Георги за нейн покровител. Той се е чествал и през Средновековието. Павлов разказа още, че подновяването на празника става при княз Александър I Батенберг. „Георгьовден е първо празник на кавалерията, а после става на цялата армия. После има две прекъсвания първо след Ньойската катастрофа, а по-късно при комунистическия режим“, допълни проф. Павлов.
Аз съм от тези историци, които казват, че с Априлското въстание сме загубили битката, но сме спечелили войната. То е прелюдия към всички събития след това и към Руско-турската война. Ако не беше Априлското въстание, събитията нямаше да се развият по същия начин. Така историкът отговори на въпрос за значението на въстанието сега, когато честваме неговата 140-годишнина.
Според него, при цялата му неподготвеност и припряност, то постига своята стратегическа цел. „Ние трябва да бъдем винаги признателни на тези смели момчета, апостолите от Гюргево, които за няколко месеца успяха да обърнат нещата в полза на нашето освобождение и да използват този момент от източната криза, който беше най-подходящ за решаване на българския национален въпрос“, заяви Павлов.
По думите му е много хубаво, че хората по места са отбелязали годишнината на въстанието. Той допълни, че местните общности и науката са отбелязали достойно това събитие.
Добави коментар