Би Би Си: Защо в България се вдигна такава врява за бурките?
Сред страните предприели тази мярка са Белгия, Франция и Латвия, но примерът на България произтича от малкия южен град Пазарджик, който преди по-малко от месец наложи забрана за носене на бурка на обществени места, както го нарекоха медии в страната, пише авторът на текста и уточнява, че бурката е дреха, която покрива очите и никога не е виждана в България.
Носенето на дрехи, покриващи лицето, не се счита за традиционно обклекло за мюсюлманите в България, които съставляват 10% от 7,1-милионното население на страната, уточнява Би Би Си и добавя, че голяма част от тях са турци, роми и помаци.
В действителност, жените, забелязани да носят никаб през последните 2-3 години, в повечето случаи са членове на малка ромска салафистка общност в Пазарджик. Тя попадна в центъра на медийното внимание, след като един от лидерите й Ахмед Муса бе изправен пред съда по обвинение, че разпространява „религиозна омраза“, пише още Би Би Си.
Авторката на текста разказва историята на Муса – роден като християнин, но с приемането на исляма преди 20 години той придобива по-консервативни възгледи.
Само 4% от 70-хилядното неселение на Пазарджик са мюсюлмани и много малка част от тях следват Ахмед Муса. Въпреки това и фактът, че едва около 20-тина жени в града носят никаб, местната администрация бе силно обезпокоена.
„Основните неща, които мотивираха въвеждането на тази забрана са терористичните атаки, които се случиха в европейски страни и увеличаването на мигрантите, които влязоха в страната през последните няколко години“, обяснява пред изданието секретарят на Община Пазарджик Румен Кожухаров.
Пред Би Би Си той уточнява още, че вече е издадена и първата глоба на жена, нарушила забраната за носене на никаб по улиците на пазарджишкия квартал „Изток“, където населението е смесено – християни и мюсюлмани. Там се намира и джамията „Абу Бакр“, посторена преди 10 години.
Изданието разказва още, че седмица след въвеждането на забраната нито една жена не е видяна да носи никаб по улиците на квартала. Местните разказват, че са се предоверили на журналистите заради постоянното им присъствие. Според тях телевизионните екипи са изградили образ, заради който се отнасят към тях с предубеждения.
Мъж, представящ се за Агати, казва, че забраната е „обида към религията“.
Рамиз Сали, бивш ръководител на мюсюлманския съвет в Пазарджик, който сега работи в 350-годишната османска джамия в града, заявява, че за него няма значение дали една жена ще покрива лицето си или не. По думите му ислямът изисква жената да носи забрадка.
Според него неграмотността и безработицата са истинският проблем за ромите в квартала. „За какъв тероризъм говорим, когато половината жители на махалата ровят в кофите за смет?“, добавя той.
След Пазарджик още пет български града, включително и столицата, започнаха да обсъждат въвеждането на забрана за носене на бурки. От друга страна общинските съветници във вторият по-големина български град Пловдив отхвърлиха предложението, заявявайки, че то ще засегне само Мики Маус и Миньоните.
Главното мюфтийство в България също се обяви против забраната с доводите, че това нарушава религиозната свобода, гарантирана от Конституцията.
"Крайнодясните популистки псевдопатриотични фракции се стремят да спечелят мръсни (политически) дивиденти на гърба на мюсюлманите, което е непочтено с оглед на мащаба на ислямофобията по света", заяви Джалал Фаик, главен секретар на Главното мюфтийство.
От Би Би Си уточняват още, че носенето на бурки не е било проблем за страната, преди ВМРО да поиска въвеждане на забрана за носене на бурки в края на март. След това тя придоби широка подкрепа както сред управляващото мнозинство, така и сред опозицията.
„Носенето на бурки е първата от многото стъпки, водещи до радикализацията на ислямската общност в България“, каза пред британската обществена медия депутатът от ВМРО Искрен Веселинов. Според него последните терористични атаки във Франция и Белгия доказват, че такава забрана е крайно необходима. „Франция и Белгия говорят за подобно ограничение от 30 години, но го въведоха едва преди няколко години, след израстването на две поколения ислямисти“, добавя той.
Забраната за носене на бурка е политическа игра, смята Димитър Бечев, гостуващ научен сътридник в центъра за европейска политика в Харвард. Пред медията той обяснява, че членове на управляващата коалиция, сред които и премиера Бойко Борисов, са се обявили за ограничението, за да успокоят коалционния си партньор – партията Патриотичен фронт.
„Така се стига до порочния кръг, в който националистите определят мюсюлманите за свои изкупителни жертви, с което само подхранват речта на омразата“, предупреждава той.
Законопроектът за въвеждането на забрана за носене на бурки вече бе одобрен от две парламентарни комисии, а неговите поддръжници очакват той да бъде приет преди лятната ваканция на депутатите.
Още от „Свят“
Много повече общуване в чужбина с A1 Roaming Revolution
13:41, 29 апр 24 /
За първи път в Европа А1 демонстрира на живо непрекъсваеми 5G и роуминг услуги на границата с Гърция
20:35, 24 апр 24 /
Кога можеш да поискаш обединяване на кредити
18:07, 16 апр 24 /
Добави коментар