Кристо на 81: „Плаващите пристани“ - да се разходиш по водата все едно си на гърба на кит
Днес Христо Явашев - Кристо навършва 81 години. От ноември художникът и екипът му, се занимават с подреждането на 220 000 плаващи полиетиленови кубчета, за да сглобят 3 километрова пътека, която да свърже сушата с две малки островчета в езерото Изео в Ломбардия.
Кристо избира Изео заради спокойните води, изчистената брегова линия, разположена в подножието на величествените Алпи. Някои смятат, че именно тях е нарисувал Леонардо в пейзажа на "Мона Лиза".
„Всеки проект сам си намира мястото“, казва Кристо.
“За първи път в живота си, в продължение на 16 дни – от 18 юли до 3 юли, хората ще могат да повървят по водата”, казва художникът. Под хората той има предвид 2000 жители на Монте Изоло, остров който обикновено е достъпен само с лодка. Кристо си дава сметка, че новият му проект вероятно ще посетят по-малко хора. Причината е относително непопулярният и твърде провинциален район на северна Италия, в който е разположен.
Проектът все още очаква последния си щрих за да бъде завършен – поставянето на жълт материал, чиито нюанси ще се променят в зависимост от влажността и естествената светлина – от яркожълто през блестящо златно до искрящо червено. Материалът ще бъде ушит на място, с помощта на специално изработени шевни машини, за да се създадат естествени гънки. Входът за инсталацията е свободен – целият проект е финансиран от Кристо. За безопасността на ценителите на това изкуство, които искат да се разходят по платформата по всяко време, ще се грижи денонощна охрана.
Проектът на Кристо за езерото Изео
Инсталацията „Плаващите пристани“ няма да привлече 5 милиона души, колкото бяха посетителите на опакования Райхстаг в Берлин през 1995 г., или пък 2 милиона души,колкото се разходиха около друг негов мащабен проект „Вратите“ в Сентрал парк, Ню Йорк през 2005 г.
Изкуството и силата му да променя средата. „Вратите“ – над 5 милиона посетители в Ню Йорк, който се съвзема след 11 септември
Минало е почти десетилетие откакто артистичното дуо Кристо и Жан–Клод са построили грандиозната инсталация “Вратите” в Сентрал парк. 7 500 портала, монтирани на 23 мили по алеите на парка, където остават в продължение на 2 седмици през февруари 2005 г. Кристо описва тези тонове стомана, плат и пластмаса като „златна река, която се появява и изчезва през клоните на дърветата“.
"Вратите" в Сентръл парк, Ню Йорк, колаж: Topnovini.bg
„Вратите“ е грандиозен спектакъл, какъвто градът и паркът никога не са виждали в историята си и вероятно няма да видят. Проект на стойност 20 милиона долара, финансиран от продажбата на експонати на Кристо. „Вратите“ наливат почти 250 милиона в хазната на Ню Йорк и привличат над 5 милиона посетители.
„С този проект Ню Йорк влезе във всички водещи медийни заглавия с нещо положително и красиво, след атентатите от 11 септември“, спомня си Патриша Е. Харис, бивш зам-кмет, която, заедно с тогавашния кмет на мегаполиса Блумбърг, е дала зелена светлина на инсталацията на Кристо.
„Този проект напомни на нюйоркчани и света, че артистичният дух града е жив и се чувства добре”, отбелязва Харис.
От опакования Райхстаг до преметнатата през долината в Колорадо 365 фута висока завеса, Кристо и Жан-Клод винаги произвеждат изкуство – визуален празник за очите, на което публиката реагира по начин, по който не е реагирала при никой друг артист.
“Изкуството на Кристо винаги е било диалог – няма как да не станеш част от него. А проектитее му са като мечта. Такава мечта, която всеки може да разбере и в която всеки може да участва”, казва Джермано Келант, италиански галерист.
“Имало едно време …”
И все пак, когато Жан-Клод умира на 18 ноември 2009 г., от мозъчен кръвоизлив, много от феновете на артистичното дуо започват да се питат дали тази мечта ще продължи да живее.
Кристо и Жан-Клод в търсене на подходящо място за "Мастаба", февруари 1982г снимка: christojeanneclaude.net
Кристо и Жан-Клод са заедно от 51 години. Французойката Жан-Клод де Гилеборн е родена в Мароко, а Христо Явашев – Кристо – в Габрово, България. Връзката им изглежда предопределена – не само, че са родени на една дата – 13 юни 1935 г., но и в един и същи час. От първия миг, в който се срещат, те са неразделни, както в личен, така и в професионален план. Правят всичко заедно, освен три неща – никога не летят с един и същи самолет, Жан-Клод не рисува, а пък Кристо никога не се е срещал с техния счетоводител. И двамата обичат да бъдат наричани само с малките им имена. Авангардното дуо има един син – Кирил Кристо. Той е фотограф и автор на документални филми, номиниран за “Оскар” през 1987 г., Кирил също, подобно на своя знаменит баща, работи в тандем с жена си Мари Уилкинсън. Самият Христо Явашев казва за своя син единствено, че е "неромантичен активист, който се бори за правата на човека и за защитата на животните". “Кирил иска да спасява света и за щастие не стана банкер”, споделя художникът.
В артистичното семейство Жан-Клод е по-гласовитата, по-забележимата от двамата, отчасти вероятно и заради своята запомняща се огненочервена коса. Пред приятел споделя, че точно този нюанс е избран от съпруга й. Тя обича да казва, че хората на изкуството не се пенсионират, а просто умират, както и че е избрала изкуството заради Кристо. След смъртта й, художникът написва в официалния си сайт върху нейната снимка “Имало едно време …” С тези думи той признава, че приказката е свършила.
Кристо и Жан-Клод, снимка: christojeanneclaude.net
За Кристо, Жан-Клод продължава да живее – по стените на студиото им още стоят залепени нейните бележки. Когато говори за проектите им той продължава да казва “ние”. След смъртта й, Кристо се изгубва от полезрението, но временно, за да направи завръщането си сам.
Кристо никога не е излизал в отпуск
Всъщност Кристо никога не е спирал да работи. Той постоянно е зает, постоянно е зает, но не говори за това. Работи по 2 или 3 проекта едновременно.Първата му самостоятелна изложба от 50 години насам ще бъде представена през на 6 ноември в галерията Крейг Стар в Манхатън. В нея ще бъдат изложени някои от най-ранните творби на художника – Show Windows и Store Fronts. Архитектурните инсталации са направени през 60-те години, веднага след като двамата с Жан-Клод се преместват от Париж в Ню Йорк. Преди 10 години, Кристо работи по 17 часа на ден, а след това – по 13 часа седем дни в седмицата. Не притежава луксозен автомобил с шофьор, няма и частен самолет.
Студиото в Ню Йорк, където винаги е работил, не е ремонтирано повече от 40 години. Намира се на Хауърд стрийт в нюйоркския квартал Сохо в една 200-годишна сграда и е на три етажа. Първият е даден под наем. Вторият – приемна за гости, потенциални купувачи и представители на медиите. Последният – неговият дом и едновременно с това студио, в което работи. Всеки ден става малко преди седем, пие кафе и започва да твори.
Кристо в студиото си в Ню Йорк
Кристо – деликатна и слаба фигура с облак от бяла коса. Говори бързо, с твърд български акцент, гласът му е висок и приповдигнат. Непрекъснато се движи и обяснява, сякаш за него е неприсъщо да остане на едно място. Художникът не говори за политика, религия и изкуство. Говори само за себе си и се определя като егоист.
„Обожавам да работя, да се движа, да върша нещо физически“, добавя той, облякъл провиснали дънки и светлосиня риза. Докато говори обхожда от край до край втория етаж на своето жилище.
“Не мисля, че компютрите ми се нравят, нищо в тях не ми допада“, продължава той. „Днешните млади хора, на своите плоски екрани – всичко е виртуално, нищо реално няма. А всички проекти включват неща от истинския живот – истински вятър, истинска влажност, реална опасност, реална драма. И това е много освежаващо за мен”.
Проектите на Кристо – 20 реализирани и два пъти повече не видели бял свят
Проектите на Кристо са мащабни и се виждат от космоса. Те са временни инсталации защото, както обича самият той да казва “свободата е главното ми вдъхновение, защото свободата е враг на притежанието, а притежанието е именно в постоянното”. Кристо винаги е призовавал за опазване на околната среда и е работил с само с материали, подлежащи на рециклиране.
"Опакованите дървета", Швейцария 1997-98, снимка: Twitter
Творческата кариера на Кристо е белязана от мъчителния процес на изчакването. Той има над 20 реализирани проекта и близо два пъти повече недостигнали до финал поради различни административни пречки. Често причините са политически, от съображения за сигурност, бюрократични пречки, както и съпротива от страна на хората, живеещите в района на инсталацията. Друг път нещата се усложняват от самата организацията на процеса.
Така например, Кристо и Жан Клод чакат 32 години за да обвият в бял и черен саван 161 полиестер дървета в парка Базел, Швейцария. Почти 25 години да им дадат зелена светлина за проекта „Вратите” в Центръл Парк, 24 години са необходими на Германското правителство да одобри опаковането на Райхстага в Берлин. 10 години на френските власти да разрешат опаковането на най-стария мост в Париж – Пон Ньоф, 7 години преди да успеят да засадят гора от чадъри в оризищата до Токио и хълмовете на Южна Калифорния. Предлагал е и опаковането на няколко небостъргача в Ню Йорк, но така и не получава позволение. Сред най-мащабните са и “Заградените острови”, който е осъществен през 1980-1983 г. в Маями, Флорида. Посветен е на майка му Цвета и представлява 11 острова с изкуствен произход, които са обградени едновременно с плаващи платна от розов полипропилен.
"Заградените острови" и "Чадърите", колаж: Topnovini.bg
“През юни става на 80, вече не мога да чакам толкова дълго.”
„През юни ставам на 80“, казва един следобед Кристо, докато два поредното интервю в дома си. Спомените го връщат към пътешествието с кола миналата година от Щутгарт, Германия до работилницата му в Базел, Швейцария, с племенника му Владимир Явашев и Волфганг Волц, негов фотограф и мениджър на проекта за „Плаващите острови“.
„Вече не мога да чакам толкова дълго“, им казва той. „Не съм сигурен дали ще имам още 10 години живот пред мен. Мисля, че е време да направим нещо не толкова сложно. Нещо, което ще успеем да организираме и ще можем да завършим.“
Кристо с Владимир Явашев и Джоузи Крафт на е. Изео снимка: christojeanneclaude.net
Така се раждат “Плаващите пристани”. Първата му фантастична външна инсталация след „Вратите“ и първи проект след смъртта на Жан Клод. Инсталацията го обсебва напълно. „Хората ще усетят движението на водата под себе си“, казва Кристо. „Ще е секси, все едно ходят по водно легло“.
„Жан-Клод ми липсва постоянно“, споделя Кристо. “Тя перфектно решаваше всеки проблем, нейното яростно критично съзнание остави една голяма празнота”.
Жан-Клод се грижеше за практичната страна на проектите – организация, финансиране и оставяше Кристо да твори на воля авангардните си проекти.
„Винаги работех сам“, обяснява той за своето изкуство. Сега разчита изцяло на двамата по-млади асистенти на Жан-Клод – Г-н Явашев, операционен мениджър на „Пристаните“ и Джонатан Хенери, племенник на Жан-Клод, който управлява фирмата на Кристо.
Кристо продължава два от проектите, които са планирали заедно с Жан-Клод. Единият в оазис на 100 мили западно от Абу Даби в Обединените Арабски емирства е замислен още през 1977 и представлява грандиозна трапецовидна терасовидна структура, която нарича „Мастаба“.Това е най-високият проект в кариерата му, достига почти 500 фута височина, изработен от 410 хиляди многоцветни варели.
Проектът "Мастаба" в Абу Даби, снимка: christojeanneclaude.net
За разлика от другите му творения, “Мастаба” е постоянна инсталации. Но той не усеща тази монументална творба различна от другите му, нито като някакъв маркер на живота си или като символ на обречеността на човека. Според него Мастаба е „много естествена, триизмерна форма, която изглежда по-стара дори от пирамидите.“
Друга инсталация в развитие е „Над реката“. Започва я през 1992. Тя е временна инсталация, която включва 5,9 мили сребристи панели високо над река Арканзас в южната част на Колорадо. Одобрена е от правителство и местните власти, но среща съпротивата от страна на местната общност, според която „Над реката“ ще доведе до разрушаване на околната среда и дивата природа, обитаваща Бигхорн Шийп Каньон. Започва дело във федералния апелативен съд.
Инсталацията "Над реката", 1996г. долината на Колорадо
За разлика от този проект, „Плаващите острови“, на 60 мили източно от Милано тръгва без проблем. „Джузепе Фиканони, президентът на езерото, ни помогна да изкараме разрешително за по-малко от година“, разказва Кристо. „Исках да се върна в Италия. Правили сме проекти там и преди. Храната е отлична, а природата – невероятно красива.“
Езерото Изео – на Кристо то напомня история от роман
Езерото Изео е вероятно най-малко известното сред езерата в северната част на Италия. Идилично кътче с две малки островчета, все още радващи се на непопулярност от страна на туристите. (За разлика от езерото Комо, станало известно като резиденция на холивудската звезда Джордж Клуни)
„Там има прекрасни малки селца и къщички, параклисчета и останки от Римско време. За да достигнат сушата, местните ползват Traghetto* – ферибот,“ разказва художникът. „Плаващите острови“ ще свързват островчетата едно с друго и със сушата. „Хората ще могат да се разходят по цялата тази повърхност“, обяснява Кристо. Проектът му ще може да бъде видян от околните планини.
Очаква се броят на хората, които ще отидат да видят „Плаващите острови“, да надхвърли половин милион. Откриването на инсталацията съвпада с последните два дни от Арт Базел – фестивал на съвременното изкуство, а също и свързано с поклонение на 275 мили. Проектът ще струва 11 милиона, пари които Кристо заяви, че е осигурил от продажбите на свои творби.
снимка: christojeanneclaude.net
Екип от изследователи, инженери-конструктори, строителни работници и водолази, са ангажирани в създаването на „Плаващите острови“. Още миналата година те правят предварителни проби в езеро в Германия с част от конструкцията. През февруари Кристо тества устойчивостта й на ветрове и вълнение в Черно море. През декември водолази започват да разполагат 140 котви от по пет тона на дълбочина 300 фута в езерото Изео, а платното е специално изтъкано във фабрика в Германия.
Кристо планира да раздаде на всеки от посетителите парченце от инсталацията.
„Нормално е, като пощенска картичка, сувенир, който да отнесеш със себе си у дома“, обяснява Келант. „Така късче от това платно ще се превърне в история“.
Кристо на езерото Изео, септември 2015г., снимка: christojeanneclaude.net
По този начин, краткотрайната природа на инсталацията "Плаващите пристани", ще остави нещо след себе си, което ще се помни. „Това създава невероятна изключителност“, казва Кристо, „защото никога вече това няма да се повтори. Затова е толкова вълнуващо.“
Още от „Свят“
Много повече общуване в чужбина с A1 Roaming Revolution
13:41, 29 апр 24 /
За първи път в Европа А1 демонстрира на живо непрекъсваеми 5G и роуминг услуги на границата с Гърция
20:35, 24 апр 24 /
Кога можеш да поискаш обединяване на кредити
18:07, 16 апр 24 /
Добави коментар