Забравените къщи на София – дом за писатели, общественици и политици
София Topnovini.bg започва рубрика, в която ще ви разведем из домовете на великите българи, които живяха, твориха, обичаха, копняха и вярваха тук – в столицата.
В поредица от репортажи ще ви покажем къщите на „великите“. Някои от тях вече приличат на руини, но все още стоят и устояват на времето. Други пък са запазени, а всеки, който желае може да ги разгледа. Може да поседне на канапето, на което Вазов е полягал, за да измисли едни от най-запомнящите се творби. Могат да се разходят в градината на великия Панчо Владигеров, да потърсят сянката на любимата му асма в двора, а ако се заслушат, вятърът носи неговата музика.
Къщата на Панчо Владигеров
Великият български диригент и композитор Панчо Владигеров е живял в столицата от 1951 до 1978 г. Къщата му на ул. „Якубица“ в кв. „Лозенец“ е последният дом на композитора. Тя е превърната в музей по негово желание. Входната й врата е от ковано желязо и на нея има стилизирана емблема - славей - като знака на съюза на композиторите. В музея е запазен работният кът на композитора бюро, вещи, партитури и др. включително и последният му опус.
Къщата на Александър Стамболийски
За разлика от тази на Пенчо Владигеров, къщата на Александър Стамболийски е почти разрушена. В нея политикът е живял и рабoтил между 1921 и 1923 г. Това са и годините, в които той е действащ министър-председател. След като Стамболийски се изнася от къщата, тя е направена на музей, а през 1954 г. се сдобива и с изложбена зала. На първия етаж е била приемната стая, където в извънредни случаи са заседавали Министерският съвет и ръководството на БЗНС. Сградата е паметник на културата.
Къщата на Георги Димитров
Домът на Георги Димитров се намира на столичната улица „Опълченска“. Къщата е превърната в музей през 1949 г. Решението домът на 32-рият министър-председател на България да стане музей взима специално свикана комисия, която започва събиране на материали за живота му. Няколко години по-късно в съседната къща е уредена и биографична документална експозиция.
Къщата на Петко и Пенчо Славейкови
Къщата с лика на Славейкови е на „Раковски“ № 138. Бащата и синът никога не са живели на този адрес, но внучката на Петко Светослава Славейкова решава да отдаде апартамента си, за да събере всички техни вещи от къщата им на площад „Славейков“ и да пресъздаде атмосферата на работните им кабинети.
Къщата на Иван Вазов
Домът на Иван Вазов също е на ъгъла на ул. „Раковски“ и ул. „Иван Вазов“. Около седмица след смъртта на Иван Вазов през септември 1921 г. министърът на просвещението в правителството на Стамболийски Стоян Омарчевски внася в Народното събрание предложение домът на писателя да стане литературен музей. Пет години по-късно сградата, в която Вазов е прекарал най-плодотворните си години, действително става първият български музей на литературата с уредник Елин Пелин.
Къщата на Никола Вапцаров
Домът на поета Никола Вапцаров се намира в жилищна кооперация на улица „Ангел Кънчев“ № 37 до НДК. В тази къща Вапцаров е живял през последните две години от живота си от май 1940 до 4 март 1942 г. заедно със съпругата си и семейството на брат си. В този малък апартамент, докато пише едни от най-силните си стихотворения след издаването на стихосбирката „Моторни песни“ и редактира вестник „Литературен критик“, поетът се бори срещу фашизма, което довежда до осъждането му на смърт.
Къщата на Пейо Яворов
Домът на Пейо Яворов на ул. „Раковски“ № 136 има история, подобна на тази на големия поет. Тук Яворов е прекарал последната година от живота си с Лора Каравелова. Сградата никога не е била собственост на поета, но двамата с Лора са живели там под наем на втория етаж. Къщата сменя многократно собствеността си, като бива препродавана между близките на Яворов, държавата, фондация „Отворено общество“ и в крайна сметка през 2009 г. е закупена от Масонската ложа в България. Преди месец къщата-музей беше реставрирана частично.
Домът на Христо Смирненски
Както къщата на Стамболийски, така и тази на Христо Смирненски тъне в разруха. Тя се намира на ул. „Овчо поле“ 116. Домът на Смирненски става музей през 1959 г. Експозицията е запазена и до момента. На втория етаж са наредени табла със стихотворения на Христо Смирненски (1898 - 1923). Текстовете на "Москва","Жълтата гостенка" и "Огнен път" висят по стените на старата постройка.
Къщата на Александър Жендов
Домът на художника Александър Жендов се намира на ул. „Пиродска“. Жендов е живял в годините от 1901 г. до 1953 г. Бил е близък приятел с Христо Смирненски. Така започва да рисува карикатури и илюстрации към много негови стихосбирки. Рисунките му се появяват и в много вестници и списания като "Смях и сълзи", "Българан", "Червен смях".
Къщата на Георги Фингов
Къщата на архитект Георги Фингов е една от най-известните къща в столицата. Историята на сградата на ул. „Шипка“ 38 е много дълга. Фингов е сред обществениците известни с членството си в масонски ложи. Къщата е проектирана и построена през 1908 г., а от тогава претърпява множество реконструкции. През 1914 г. Фингов я продава след смъртта на първородния си син. Къщата многократно сменя собствениците си. В нея си живели министри, културоведи и военни. Днес тя се руши, не е останала и частица от лъскавия ѝ облик.
Последни новини
Фондация "Една от 8" пристига в Сливен
17:49, 29 апр 24 / Регионални новини
ЕРМ Запад и ТУ-Габрово ще си партнират в подготовката на специалисти за енергетиката
17:45, 29 апр 24 / Регионални новини
Много повече общуване в чужбина с A1 Roaming Revolution
13:41, 29 апр 24 / Свят
Добави коментар