Мануела Малеева е единствената българска тенисистка, стигала до №3 в световната ранглиста. Кариерата си в професионалния тенис приключва триумфално през 1994 г., след като печели турнира в Осака, Япония. На финала тя побеждава в 3 сета Ива Майоли. През есента на 2016 г. Мануела влиза в новоучредената партия "Да, България" на бившия правосъден министър Христо Иванов. След няколко отказа да стане част от политиката, този път тя скача сериозно. Пред репортер на Topnovini.bg Мануела Малеева сподели за бъдещето на партията, амбицията й в политиката и непримиримата й борба срещу несправедливостта, почтеността и лъжите.
Госпожо Малеева, разочарована ли сте резултатите на парламентарните избори, които записа „Да, България“?
- Винаги съм разочарована от една загуба, но зависи и от самите загуби. Аз нямах представа какво да очаквам, защото за първи път участвах в предизборна кампания. Абсолютно всичко беше съвсем ново за мен. Имаше и продължава да има огромно желание, раздадохме се както можем и както аз знам, че мога да го правя. Резултатите показват, че сме стигнали до хората и ни чака още много работа.
Да разбираме ли, че на това представяне гледате откъм позитивната страна. Това по-скоро не е ли ценен опит, които натрупахте и не е толкова фатално това, че „Да, България“ не влезе в парламента?
- Животът продължава и както казах, загубите са трудни. Моите загуби лично в тениса съм ги преживявала много тежко. „Да, България“ е един отбор, но от друга страна това, което ни събра остава и продължаваме с него.
Възможно ли е при влизането ви в политиката да не приемате партийните загуби лично?
- Това е трудно. Поемам част от отговорността, всички я поемаме, отбор сме.
Как виждате бъдещето на партията?
- Добре. Създавайки „Да, България“ знаехме, че това е проект в дългосрочен план. Но така се случиха нещата, че изборите бяха веднага след нашето създаване и учредяване. Хаосът около всичко това и всичките медийни атаки и бухалки го изживяхме като едно такова посмачкване.
- От политическа конкуренция ли?
- Не знам дали мога да го нарека конкуренция. Изключвам „Нова република“ и говоря за партиите на статуквото. За мен конкуренция звучи почтено и като феърплей, а в политиката няма нищо такова. Тук има едно смазване, оклеветяване, очерняне и неистини. Абсолютни лъжи.
Конкретно къде виждате „Да, България“ на следващите местни избори?
- Готвим се за всичко това. В момента много усилено работим по структурирането на партията и в провинцията. Търсим хора и каузи, където можем да се включим, създаваме работни групи. В тях хората са от цяла България и ще се включат с експертиза.
- Свикнахте ли с манталитета на българските политици или по скоро идвате от една сфера, където има феърплей и влизате в политиката, където не всичко е почтено?
- Особено българската!
Отричат се хубавите и позитивните неща, които са постигнати и се използват за политическа атака. Как свиквате с това?
- Аз мисля, че никога няма да свикна с това. Може би, това е нещото, което ще ме накара още дълго време да продължа борбата. Тъй като не мога да се примиря.
В такъв случай готова ли сте да получавате още удари?
- Да, това ми е ясно и не само аз, ние ще получаваме още удари.
- Готова ли сте за политиката, да влезете в Общински съвет, в парламент....?
- В парламента не мога да вляза, тъй като съм с двойно гражданство – българско и швейцарско, ето защо това отпада като вариант. Разбрах го сега, около кампанията, когато ми предлагаха да ме включат в листите. Оказа се, че не мога да съм депутат заради двойното гражданство.
А бихте ли се отказали от швейцарското?
- Засега не. Моята роля я виждам повече като човек, който ще накара достатъчно българи да гласуват за нас, за да можем да вкараме хора, които имат знанията и експертизата. Не се чувствам на ниво да вляза в парламента, така както би трябвало да е. Изключвам всички, е не всички, но голяма част от депутатите, които не се притесняват, че нямат знания и влизат в парламента.
Вие сте първият откровен политик, който срещам...
- С кауза и експертиза мога да помогна повече и така ще се чувствам много по-полезна. Аз ще съм по-спокойна и по-удовлетворена да знам, че съм помогнала да влезе правилният човек. Аз нямам лична амбиция да влизам в парламента. Постигнала съм достатъчно в моя живот, за да ми бъде това някаква цел. Ако знаех, че ще има полза от мен вътре в парламента - да, но мисля, че на това място трябва да са хора, които имат компетентност, честност и почтеност, и които са там да вършат работа.
Вие видяхте какви удари понесе майка ви в политиката и въпреки всичко тръгнахте с каузата „Да, България“?
- Явно така сме научени, да не се примиряваме с несправедливостта, с лъжите, с нахалството и с корупцията. Наистина, на майка не й беше лесно. Тя е една от тези, които останаха разочаровани, след като влезе в политиката и в парламента и видя за какво става въпрос. Това беше времето на СДС, когато СДС все още имаше добър имидж. Тя влезе абсолютно като идеалист, свърши работа, но понесе и ударите. Много си говорихме с нея. Аз до миналото лято бях казала, че никога няма да вляза в политиката, че това не е нещо, което ме влече. Мислех, че моите граждански позиции са достатъчни, за да продължа да се боря. В един момент нещата така се случиха и се видя, че трябва да вляза в партията, ако искам нещо да променя.
Кой ви покани за „Да, България“?
- Ние сме група хора, които отдавна се въртим в този кръг и не е имало специална покана. Всичко стана една вечер в края на ноември 2016. Пак се бяхме събрали и пак обсъждахме нещо. А Христо Иванов отдавна го карахме да се кандидатира за президент. Той не искаше, жена му беше бременна. Не си спомням какво беше станало, точно тези дни в края на ноември и тази вечер той ми каза: "Аз съм готов да вляза и скачам." И аз така му се зарадвах и го поздравих. Той ме погледна, усмихна се и каза: "Не ми се усмихвай така, защото и ти скачаш с мен." И така стана, нищо не е било планирано предварително за „Да, България“. От протестите през 2013 г. ние непрекъснато разговаряме и размишляваме.
Кой според вас ще е следващият Григор Димитров, има ли в България талантливи деца?
- Да си призная, не ги познавам децата, аз малко съм се откъснала от тениса. Следя Григор и големите турнири, но по-скоро сестра ми Маги се занимава с школата в тенис клуба и не мога да ви кажа. Има много дечица, които играят, има много, които пътуват. Григор е уникален тенисист, нещо различно, както и ние (трите сестри) сме били. Григор не се случва във всяка държава да го има. Без да звучи нескромно, но и ние, и Григор не е нещо, което се случва всяка година. Има държави, които нямат Григор и нямат тенисисти като нас, големи държави с големи тенис школи, богати страни. Анди Мъри от Великобритания и единственият с „Уимълдън“ и с всички пари, които се вливат в английската федерация. Така че това е малко и въпрос на шанс.
Имате ли наблюдение върху системата на българския спорт, все пак каквото и да е било, вие - трите сестри, сте продукт на една предишна система?
- Не ние не сме продукт на онази система, нямаме нищо общо. И това не го казвам с лошо, в смисъл, че тенисът беше абсолютно неподпомаган спорт. Дори и в предишната система тенисът пак не влизаше в нея. Защото ние нямахме олимпиади, нямахме световно, нямахме медали.
Имахте турнири от Големия шлем и други...
- Ама никой не знаеше за тях. Аз когато започнах, никой нямаше представа. Аз съм първата професионална спортистка на България, която започна да печели пари. Нямахме представа от турнирите и как се стига до тях. Всичко беше едно учене в движение. От едно европейско, където станах първа и ми дадоха специална карта да отида да играя един турнир в Италия, който беше първият ми професионален турнир. За него тръгнахме с 28 долара и аз не знаех, че ако не стигна на финала, не можехме да продължим. Майка не ми беше казала, но тогава ни дадоха само 28 долара да обменим. И всичко започна така, нямаше абсолютно никакви познания за световния тенис. Но какво мога да кажа за системата, по която се развиваше българския спорт. Тя се срина, не мога кажа точно причините. Явно много неща са били изкуствено поддържани. За съжаление, много от българските спортисти – щангисти, борци, лекоатлети, които са тренирали и са се жертвали - в един момент всичко това рухва. Предполагам, че пак стигаме до факта, че в спорта не се печелят пари, не е много доходно. Политиците се насочиха там, където има много пари и там, където може да се краде много и лесно. В българския спорт също се краде много. Аз бях съветник в спорта на служебния премиер Георги Близнашки, защото той ме покани. Тогава реших да пробвам, да видя.
Разочаровахте ли се?
- О да, много. И видях много неща, които ме разочароваха. Видях като цяло администрацията как функционира. Никой не знаеше дали аз ходя на работа или не. Когато се опитах да повдигна няколко теми, които имаха нужда от внимание, настана суматоха. Аз видях най-различни договори как се правят заменки, апорти. И попитах така ли става и това истина ли е? И отговорът беше: "Ние нищо не можем да направим!"
Значи леко сте се натопили в блатото и бързо сте излезли?
- То беше служебното правителство, което работи 3 месеца, но все пак вече имам някаква представа. Видях всичко това отблизо.
Сънувате ли още, че играете тенис?
- (Смее се) Сънувам кошмари. Сънувам как съм си забравила фибичките, да си прибера добре косата и сега ще ми пречи по време на мача. Изпускам автобуса, който трябва да ме закара до кортовете и какво ще правя сега. Сънувам, че съм си загубила форхенда и не мога да ударя една топка. Все неща, които са ми минали и които са били в мен непрекъснато – стресът – взела ли съм си всичко?
Има ли нещо, което не успяхте да постигнете?
- Мисля, че направих своя максимум. Мога да съжалявам, че не съм спечелила турнир от Големия шлем, но го нямам това съжаление. Просто защото знам, че това, което дадох е много повече от това, което можех. Затова нямам никакво съжаление. Завърших кариерата си по най-прекрасния начин. Знам, че съм дала абсолютно всичко за тениса, повече от това не можех.
Какво би натъжило или разплакало Мануела Малеева?
- Несправедливостта! Вижте, аз покрай фондацията, с която се занимавам от 10 години – Swiss clinical, превеждах на хиляди прегледи, по време на консултацията на доктора, който е швейцарец. И съм видяла толкова много мъка и толкова много драми. Трудно ми е, защото с човешката мъка не се свиква. И аз като родител не мога да не бъда докосната от мъката на другите родители на болни деца. Има много тежки случаи, при които излизам от кабинета да се наплача и пак се връщам. Всякаква неправда и нещастие на едно дете ме разтърсва.
Окончателно ли се върнахте в България?
- Не съм окончателно. Аз живея в Швейцария, но съм много често тук. Когато съм тук, казвам, че се прибирам вкъщи, когато съм там, казвам, че се прибирам пак вкъщи като идвам в България. Това е, все се прибирам, от малка аз все се прибирам (смее се).
Бихте ли приела да станете министър на спорта?
- Пак казвам, че бих помогнала на това място да застане подходящият човек. Има два вида спорт - елитният и масовият спорт. Вторият е в много тежко състояние, това на мен много ми е присърце да се помогне там и на детско-юношеските школи.
Разкажете ни за трите Ви деца - Лора, Ива и Тимо?
- Лора ще стане на 22 години. Никой от тримата не играе тенис. Лора язди от мъничка и учи лингвистика в Женевския университет, Ива завърши гимназия, тя е на 19 години и ще учи за остеопат. Засега това я влече, а също танцува хип хоп и танго. Тимо е на 17 години. Той играеше футбол и тенис, после избра футбола, защото му идваше много. Аз бях много щастлива от избора му, защото изобщо не ми се ходеше по кортове и турнири. И от една година той започна много да танцува хип хоп и е абсолютно отдаден на това. Радвам се, че всеки един от тях си избра посоката - нещо, което му харесва и го прави с удоволствие. За тях това е удовлетворение, защото в училище не им е лесно, като на всички деца. А в Швейцария има много напрежение в училище и всяко едно от децата ми си намери отдушника. Всичко, което аз не успях да правя сега, се радвам, че те сами избраха своята посока и са доволни.
Добави коментар